1. Факти за депресията:

Депресията е сред водещите причини за инвалидизиране в света:

  • В повечето случаи заболяване е рецидивиращо, с хроничен ход и води до съществено нарушение на еждневното функциониране – професионално, социално, грижа за себе си. Около 1 000 000 се самоубиват ежегодно, т.е.около 15% от депресивно болните (ЕUROSTAT, 2003)
  • Депресията е водеща причина за инвалидизацията измерена с години, преживени в инвалидност и е 4 причина за инвалидизация (Murray CL, Lopez AD, 1996)
  • Депресията е основно заболяване, което засяга около 121 000 000 (WHO 2001)
  • Депресията е сред водещите причини за нетрудоспособност (Smit et al., 2006).  
  • По-малко от 25% от засегнатите болни търсят адекватна медицинска помощ и по-малко от 25% приемат да се лекуват доброволно (National Healthcare Quality Report, 2003).

2. Психичната болест се дължи на мозъчна увреда преди/след раждането:

 

  • Една част от болните имат доказани мозъчни нарушения
  • Друга част придобиват нарушенията-травми, интоксикаци

3. Тежките психични заболявания са наследствени:

Психичните заболявания са полигенни, хетерогенни, различаващи се от индивид до индивид, припокриват се с риск за други заболявания напр. шизофрения, умствена недостатъчност, аутизам. Варианти в броя на копията (Copy number variants (CNVs)), дубликации, делеции на ДНК сегменти, засягащи над 40 гени са намерени в генома на 2.5% от шизофренно болни (0.9% при здрави контроли). Някои от CNVs са рискови фактори за шизофрения (увеличен риск 10-25 пъти) във взаимодействие с фактори на средата.

4. Ефективното лечение на психичните заболявания е важно за сигурността на обществото:

  • Само 0.07 % от всички престъпления се извършват от параноидно болни  (Vinkers D.  al. Proportion of crimes attributable to mental disorders in the Netherlands population
  • Само 5% от убийствата в Англия се извършват от болни. 
  • l1/10000000 могат да бъдат обект на убийство от психично болен
  • l14 пъти повече психично болни могат да бъдат обект на престъпление отколкото те да извършат такова.
  • l“...shocking acts of mass violence are disproportionately caused by people with mental illness who have not gotten treatment.” Jeffrey Lieberman, the president of the American Psychiatric Association

5. Много психично болни имат възможност да достигнат до ремисия.

  • Езикът(жаргонът) на психиатрите е доста безнадежден (“тежки”, “хронични”, “непрекъснати”)
  • 80% от болните, които се лекуват достигат значимо подобрение
  • Възстановяването от психиатричните проблеми не означава зъдължително премахване на всички симптоми. Най-важната цел е подобряване качеството на живот, независим живот, които са реалистични цели за психично болните.
  • За стигма в психиатрията се говори  в случаите, където е необходимо да се подчертаят последствията от психичната болест и психиатричната диагноза.
  • Стигматизацията  е процес на отстраняване на индивида от общността поради наличие на психиатрична диагноза  и последващо негово възприемане от обкръжението  през призмата на стереотипните представи за психичните болести и емоционално-поведенческите реагирания ,  базирани на  отношението към категорията "душевно болни"

Стигматизацията на психично болните може да се проследи в:

  •  отношението на общността към лицата , страдащи от психично разстройство,
  • в отношението на лекарите и специалистите по здравни грижи към пациентите,
  • в отношението на близките на пациента ,
  • в отношението на самите пациенти към тяхното заболяване в процеса на автостигматизация
  • в отношението на всички споменати към психиатрията  като институция и към хората  работещи в тази област.

Понятието за психичното здраве се дефинира като състояние на субективно и психическо благополучие, при което хората признават своите умения, способни са да се справят с обичайните стресови фактори в живота, да поемат отговорност за собствените си решения, да осъзнават собствените си възможности, да са работоспособни, да се чувстват удовлетворени от себе си и от това, което вършат и да допринасят за благополучието на своята общност.

Психичното разстройство (или психично заболяване) е състояние на психиката, което води до поведение, отклоняващо се от приеманото за нормално, и е свързано със субективно страдание и непълноценност. Обхватът на приеманото за психично разстройство и отношението към него варира в широки граници при различните култури и във времето, като и днес има различия в дефинициите, оценяването и класификацията на психичните разстройства. Над една трета от хората в повечето страни покриват критериите за психично разстройство в определен момент от живота си.

Причините за психичните разстройства често се обясняват чрез диатеза-стрес модела или чрез биопсихосоциалния модел. В биологическата психиатрия психичните заболявания се разглеждат като разстройства на мозъчните процеси, вероятно дължащи се на сложно взаимодействие между генетични фактори и фактори на външната среда

Лечението на психичните разстройства най-често се извършва в психиатрични служби , а диагностицирането - от психиатри /клинични психолози въз основа на различни методи, често базирани на наблюдения и задаване на въпроси. Психотерапията и психиатричните лекарства са двата основни метода за третиране на психичните заболявания. В някои случаи, обикновено определени в законодателството, е възможно и принудително задържане и лечение на пациентите.